За книгата: година / Понякога, за да се оправдая пред суровите модератори, искам да кажа: всичко, което се казва в това стихотворение в проза, е просто безплатният плод на тийнейджърската фантазия, всички герои и мемоари са измислени, фентъзи книга. Освен това, казват те, всички тези събития са се случили на планетата Плюк в далечното съзвездие Тау Кит преди хиляда години. Но всеки път успявам да спра на ръба на бездната на лъжата и да не изневеря на идеалите си за истината в живота. Някои модератори и цензори (не всички) забраняват текстовете ми: казват, че са твърде вулгарни, груби, нецензурни, открито цинични, неприлични и нараняват деликатните уши на библиофилите. Те казват, че децата могат да четат за това, но това е недопустимо и според тях непълнолетните под 18 години не трябва да знаят за това, а трябва да вярват, че децата са донесени от щъркела и са намерени в зелето. Но „Лука М.дищев” от И.Барков вече е издадена и филмирана повестта на В.Набоков и дори има издаден и заснет филм по книгата Г. Аполинер „Подвигите на младия Дон Жуан“. Публикувани са позорни стихотворения на М. Лермонтов „Петергофски празник“, „Уланша“, „Госпитал“, но те са много жлъчни и неуважителни към жените. Публикувано е и стихотворението на А. Пушкин „Сянката на Барков“, което е много добродушно и уважително към жените. За А. Пушкин всяка жена, дори калмикска дивачка, със сигурност е „гений на чистата красота“. М. Лермонтов се характеризира с грубо, жлъчно и пренебрежително отношение към дамите, поне в споменатите стихотворения, в които обаче се говори за дами с най-ниска социална отговорност. И нищо, за да оценим подобни творения, е колко интересна и остроумна е разкритата тема за „забранената” любов, на която всички възрасти, било то плюс 18 или минус 18, са покорни, но моите племенници са напълно безразлични секс, те не се запознават, за да направят това; въпреки че вече наближават трийсетте, за женитба не става и дума. Те се взират в монитори, смартфони, таблети и трептящи екрани с дни. Чувствайки, че няма да имам правнуци, реших да си спомня следвоенното си детство и да напиша разкази за това време, за интимни любопитства, за интимни герои от онова време. С мрачна надежда да събуди поне малко интерес у поне част от днешната младеж към това и да даде реален принос за подобряване на демографията. В онези години в селото няма мъже, а само вдовици от всички възрасти: доячки, свинарки, краварки, жътварки, полски работници, зърнопроизводители..